фронт, фрòнтът, фрòнта, мн. фрòнтове, фрòнта (сл. ч.), м. (лат.). 1. Воен. Предна бойна линия, обърната срещу противника при боево разположение на войските. Разгънати в боен ред, тия полкове имаха фронт повече от два километра. Йовков. Противникът беше прехвърлил нови части през Драва и беше засилил натиска си върху огъналия се фронт на полка. Ив. Мартинов. 2. Мястото, където се развиват военните действия; бойно поле, боен театър. Кръстевица се грижеше за децата, но мисълта ѝ все беше на фронта. Там се биеха и гинеха. Г. Караславов. От фронта, през Радомир и Владая, се проточват на колони и групи разбунтувани войници. Смирненски. 3. Прен. Група армии на бойното поле под началството на един общ командир. Трети украински фронт. Западен фронт. 4. Прен. Обединение на обществени сили, обществена организация за политическа борба или дейност. Народен фронт. 5. Прен. Област, сфера на обществена, културна, стопанска и др. борба или дейност. Пред фронта на мира палачът стар / ще скрие скоро / в ножницата / ножа. Багряна. Работи на стопанския фронт. Трябва да се засили работата на идеологическия фронт. Бележит деец на културния фронт. □ В (с) фронт към нещо — с лице към нещо. С винтовката си граничарят бди, / застанал в фронт към южната посока. Ламар. Редиците застанаха с фронт към шосето. Изпускам фронта — оставям се да бъда победен. На широк фронт — с голям обхват на действие. Стрелбата се разгърна бързо на широк фронт. Дим. Димов. Фронт на дясно (на ляво) — команда при строяване на редици: обръщане на цялата редица на дясно (на ляво).