хòджа, -та, мн. -и, м. (перс.). Мюсюлмански свещеник. Огнянов разбра, че ходжата трябва да държи проповед. Вазов. Проечаваше викът на ходжата и Сали Яшар ставаше да направи и той молитвата си. Йовков.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
