ц-ц-ц (изговаряно с поемане въздух навътре). Разг. 1. Междум. За изразяване на чудене. Ццц. Тези хора полудяха ли, какво стана? 2. Единично: ц, като частица. При отговор — за отричане; не. Ожънахте ли вече? — Ц.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)