цàревица ж. 1. Едногодишно високо растение с дълги, тесни листа и плод на кочани с едри зърна; кукуруз. Zеа mays. Докато жънеха и вършееха, царевиците растяха все по-високо, пущаха кафяви копринени пискюли. Дим. Талев. 2. Плодът на това растение, чиито зърна се употребяват за храна. Купове необелени царевици стояха под стрехите на чифлика. Вазов. Роня царевица. Варена царевица.