цигàраж. (исп.). Книжна тръбица, напълнена със ситно нарязан тютюн. Хаджи Смион допуши цигарата си. Вазов. Той седна на земята, извади кожена кесия с тютюн и започна да си прави цигара. Йовков. Паля цигара. Свивам цигара. Кутия за цигари.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
