цу̀пя, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Издувам устните си напред, обикн. в знак на недоволство. Остани тука, чу ли? — обърна се Евгений с малко строг глас към момчето, като видя, че то гледа уплашено и цупи устни да заплаче. Дим. Ангелов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
