цъ̀квам, -аш, несв.; цъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Цъкам веднъж или няколко пъти по веднъж. Страшната вест ще се развее из селото, хората ще цъкнат злорадо и ще се надигнат. Г. Караславов. Какво, нямаш ли друго да правиш? Аз цъкнах с уста, с което исках да му кажа, че нямам. Ст. Чилингиров. Цъкна с огнивото си и приятна миризма на прахан се разнесе наоколо. Йовков. цъквам се, цъкна се страд.