църкòвен, -вна, -вно, мн. -вни. Прил. от църква; черковен. Гърмежите зачестиха, тревожно и бързо заби църковната камбана. Йовков. Клепалото заби често и весело, от църковните двери започнаха да излизат боляри и калугери. Ст. Загорчинов. Църковен събор. Църковен служител. Църковен деятел. Църковни книги. □ Църковен настоятел — лице, избрано от енорията, което се грижи за нуждите, потребите на местната черква.