църкòвнославя̀нски, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до богослужебната писменост на южните и източните славяни; черковнославянски. Такъв беше езикът на всички просветени люде, изпъстрен обилно с руски и църковнославянски думи. Дим. Талев. Църковнославянски език. Църковнославянски букви. 2. Като същ. м. църковнославянски — църковнославянски език. Отглаголните съществителни, образувани с наставка -ние, са преминали в българския книжовен език от църковнославянски.