цъфтя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. цъфтя̀л, -а, -о, мн. цъфтèли, несв., непрех. 1. За растение — пускам, развивам цветове. В градината цъфтяха няколко стари едри трендафили. Елин Пелин. Наоколо беше пролет, цъфтяха шипки и глогове, жълти лютичета обсипваха поляната, обрасла с избуяла трева. Дим. Димов. || Обр. Какви мечти прекрасни и високи / цъфтяха в нашите души тогаз! Вазов. Кажи, защо си тъй замислен? / Виж, радост вред цъфти! П. П. Славейков. 2. Прен. Обикн. за човек — развивам се много добре физически и духовно. И под очарованието на това животворно чувство Рада взе да хубавее и цъфти като майски трендафил. Вазов. Те тръгнали в тъмно — шестнадесет смели момци — / и тръпнели в радост — там чакат ги стари бойци / и в младост, и в сила цъфтели. Вес. Георгиев. Нейното огряно от щастие лице все повече цъфтеше и се разхубавяваше. Влайков. 3. Прен. Намирам се във възход, преуспявам, процъфтявам. Царството цъфти и добрува в мир. Вазов.