РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

чепѝк, мн. -ци, м. Диал. Висока кожена обувка. Тя слага пред Милуш черни контешки чепици с пиринчени токове. Йовков.

Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)