чистокръ̀вен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма примес в кръвта си; който е от чиста порода. Чистокръвен арабски кон. 2.Прен. Разг. Истински, същински. Вкусът му е присъщ на чистокръвен провинциалист.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
