чужд, -а, -о, прил. 1. Който не е собствен, свой, а принадлежи на друг. Ами ти? Ти, която подлъгваш чуждите мъже е користна цел и подвеждаш жените им! Елин Пелин. Жулеше, сапунисваше чуждото пране до късна вечер. М. Грубешлиева. На чужд гръб и сто тояги са малко. Погов. 2. Който е или произхожда от друга държава, нация; чуждестранен. Вън звънтят сабли и шпори, улицата се пълни с пияния смях и чуждата реч на нахалните завоеватели. Йовков. Пристигнала е чужда мисия. Народите се борят против чуждата намеса във вътрешните им работи. Чужд кореспондент. 3. Който не е познат, с който не сме свикнали: далечен. Но неориентирани добре, в чужда, непозната местност — ние очаквахме нападение от всяка една страна. Йовков. Отново тъжна есен / в просторите витай / и глъхне мойта песен / из тоя чужди край. Ас. Разцветников. Гниха в тъмниците, скитаха прокудени в чужди земи, отиваха с безумна смелост към бесилката, защото знаеха защо живеят, и защо мрат. А. Каралийчев. 4. Който е проникнал отвън; не наш, външен. Сериозно чуждо влияние върху моето развитие като поет едва ли е било възможно, защото аз никога не съм обичал поезията. Яворов. Чужд елемент. Чужди навици. Чужд дух. 5. Който не показва, не изразява близост с някого; далечен, отчужден. Такъв дойде той в края на миналото лято. такъв и остана — чужд на всички. Г. Райчев. Държавният мъж го погледна с такива безкрайно чужди, сурови очи, че желанието на Динков да разговаря, иска обяснения тутакси се изпари, изчезна. А. Гуляшки. Брат му Те не се разбираха, бяха толкова чужди един на друг! Боян само спъваше живота му. М. Грубешлиева. □ Живея на чужд гръб (разг., неодобр.) — използвам чужди средства, труд, без сам да работя.