чукàнм. Пън, дънер, кочан. Наскоро след това Вълчан намери една сутрин лозето си изсечено до последния чукан. Йовков. Когато оряхме, не смеехме да отместим струпаните чукани и клонища от изкоренените храсти. М. Вълев.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
