шкаф, шкàфът, шкàфа, мн. шкàфове, шкàфа, (сл. ч.), м. (нем.). Вид висока мебел с врати, а вътре с полички за слагане и пазене на книги, дрехи, домашни потреби и др. Поличките на шкафа са изпълнени с книги. Влайков. До едната стена имаше, шкаф със стъкларии. Г. Райчев. В дълбок, груб, дъсчен шкаф слагаха хляба и други продукти. Г. Караславов. Изтича веднага до шкафа, извади оттам една съвсем чиста бяла кърпа. Св. Минков. Библиотечен шкаф.