шмекеру̀вам, -аш, несв., непрех. Разг. Служа си с шмекерии, хитрини; хитрувам. Той останал в бригадата, но започнал да шмекерува и да бяга от работа. Г. Караславов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)