шпàга ж. (гр.). Вид тясна и права сабя с остър връх за промушване. На левия ми хълбок блещеше дръжката на шпага. Вазов. И ако в някой светъл ден премине буря през града / и чуя тропот на коне и металичен звън на шпаги, / аз ще напусна мрачний сън на свойте горести недраги. Хр. Ясенов. □ Кръстосваме си шпагите (книж.) — влизаме в словесна схватка, в препирня; спречкваме се.