шпòра ж. (нем.). Метално приспособление, което се прикрепя към петата на ботуш и служи за подкарване, смушкване на кон при езда. И още отдалеч се чуват шпорите на изящните му чизми. П. П. Славейков. Притиска с лъскавите ботуши снагата на коня, пришпорва го със сребърни шпори и се понася в лек тръс. О. Василев.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)