шулè, мн. -та, ср. (нем.). Диал. Неголям, обикн. глинен съд за вино или ракия; шулец. Високите шулета с вино блеснаха като кървави гърла. Н. Райнов. Виното се пенеше в сребърни шулета. Ст. Загорчинов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
