ядовѝт1, -а, -о, прил. Който е изпълнен с яд, който изразява яд; ядосан. Но вождът го пропъди на часа / с глас ядовит: „Махни се, бяс проклети“. Величков (превод). Той ставаше, кръстосваше мълком стаята, мяташе ядовити погледи към момичето и сядаше пак. Г. Райчев.
ядовѝт2, -а, -о, прил. Остар. В който има отрова, който е като отрова. Натопени в газ и запалени стиски слама задушвали с ядовития си дим устата и гърлата. Вазов. Тичай, мамо, тичай, мамо, / змия в пазвата ми; / змия пепеляна, мамо, / змия ядовита. Нар. пес.