я̀катанареч. Диал. Силно, много; здравата. Вратата се хлопна яката, влезе Найден. Вазов. Учител Гатьо се изкикоти яката. Вазов. Понякога това нещо така го ядосваше, че той се връщаше съвсем мрачен, сърдит и се напиваше яката. Елин Пелин.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
