я̀сла, обикн. мн. я̀сли, ж. Приспособление, подобно на корито, обикн. прикрепено към вътрешните стени на обор, в което се поставя храна за добитъка. Изчисти яслите, напълни ги с чиста плява, после изрина тора. К. Петканов. Биволиците не само че бяха изяли сламата, но бяха и омели яслите. И. Волен. □ Стои (дреме) като кон на празни ясли (разг.) — стои без работа, не знае какво да прави.