Author: Maria Todorova
ЗА НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ТЕМИ В СЛОВА И ПОУЧЕНИЯ, ПРИПИСВАНИ НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Явор Милтенов Институт за български език, БАН Резюме В средновековните слова и поучения, приписвани на Климент Охридски от ръкописната или от научната традиция, се срещат определени теми и мотиви, развити по сходен начин и с идентични изразни средства. Целта на изследването е да се съберат на едно място част от най-типичните общи места, да се […]
Read More → ЗА НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ТЕМИ В СЛОВА И ПОУЧЕНИЯ, ПРИПИСВАНИ НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИQuo Vadis, българистични изследвания: проф. Махиел Кийл за България и българите. Част I
Максим Стаменов Институт за български език, БАН Резюме Защо българистика? Всеки специалист от странство в областта може да разкаже различна лична история по въпроса. За нас би било твърде интересно да узнаем защо даден чужденец е решил да посвети професионалния си живот на българите и България при условие че има толкова много други алтернативи за […]
Read More → Quo Vadis, българистични изследвания: проф. Махиел Кийл за България и българите. Част IEзиковата манипулация в България през периода 1945–1989 г.: изграждане на концепта бъдеще
Иво Панчев Институт за български език, БАН Резюме В текста близкото социалистическо минало на България се разглежда в лингвокултурологическа перспектива. Чрез привличането на езиков материал от различни източници (речници, лексикални бази данни, преса и др.) правя опит да реконструирам концепта бъдеще в различните му измерения. Всеки текст може да се разглежда и като опит за […]
Read More → Eзиковата манипулация в България през периода 1945–1989 г.: изграждане на концепта бъдещеХарактеристика на съществителното като присъединяваща част за релативни изречения в български
Светла Коева Институт за български език, БАН Резюме Студията е част от изследване, което разглежда семантичните и синтактичните отношения между простите изречения в състава на сложното в български. За да се очертае обхватът на изследването, се формулира дефиниция за просто изречение в състава на сложното, според която се определят типовете структури, свързани към присъединяваща част […]
Read More → Характеристика на съществителното като присъединяваща част за релативни изречения в българскиГраматично значение и видове граматикализация
Вера Маровска Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Резюме Обект на изследването е спецификата на граматичните признаци и няколко особени случаи на граматикализация в съвременния български език. Граматичният признак може да се изразява от една морфема; да е категориално нова комбинация от граматични признаци и експлицираща ги комбинация от морфеми; да се диференцират два или повече семантични […]
Read More → Граматично значение и видове граматикализацияЗа процеса на граматикализация на един в полето на неопределеността
Красимира Алексова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В статията се актуализира въпросът дали един, една, едно, едни в българския език представляват граматикализиран неопределителен член, изразяващ специфична неопределеност. В търсенето на отговор се прилага принципът на облигаторността, разглеждат се семантичните признаци и ограниченията в употребите, а освен това се съпоставят няколко йерархически модела на развоя […]
Read More → За процеса на граматикализация на един в полето на неопределеносттаO Koncepcji „Leksykonu Aktywnej Frazeologii Bułgarskiej i Polskiej“
Wojciech Sosnowski, Instytut Slawistyki PAN Maciej Jaskot, Uniwersytet Pedagogiczny im. Komisji Edukacji Narodowej Diana Blagoeva, Instytut Języka Bułgarskiego BAN Резюме В статията се разглеждат основните положения в концепцията на Речник на активната българска и полска фразеология [Leksykon aktywnej frazeologii bułgarskiej i polskiej]. Авторите представят теоретичните основи на изследването, повдигат проблема за междуезиковата еквивалентност, коментират принципите […]
Read More → O Koncepcji „Leksykonu Aktywnej Frazeologii Bułgarskiej i Polskiej“Лексикално изразяване на тъгата: от омировия език до съвременния български
Биляна Михайлова, Екатерина Търпоманова, Албена Мирчева Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме Статията разглежда в съпоставителен план лексиката за изразяване на емоцията тъга в Омировата поема „Илиада“ и в един от преводите на български. Подходът ни включва съставяне на синонимни редове със значение ‘тъга’, контекстов анализ за отстраняване на многозначността на думите и откриване на […]
Read More → Лексикално изразяване на тъгата: от омировия език до съвременния българскиПрепозиционализацията като словообразувателен способ в старобългарски език
Татяна Илиева Кирило-Методиевски научен център, БАН Резюме В статията от историческо гледище с оглед нa развоя на българския език се изследва процесът на препозиционализация като частен случай на транспозицията. Проследява се формирането на един от сегментите на стб. лексика – вторичните предлози – на базата на преминаване към служебните думи на пълнозначни части на речта. […]
Read More → Препозиционализацията като словообразувателен способ в старобългарски езикЗаконът и законовите книги: два примера от преводната юридическа книжнина на славянския юг през XIV век
Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, БАН Резюме Студията се спира на следните два текста: За гражданските закони от Въведението към Синтагмата на Матей Властар и текстовата единица От законните книги за родството и за забранените бракове в така наречения Номоканон на Котелерий, или Псевдозонариния номоканон. И двата са преводни от гръцки и получават разпространение […]
Read More → Законът и законовите книги: два примера от преводната юридическа книжнина на славянския юг през XIV век