Author: Maria Todorova
Надписите на камбани от църквите в Смолянска духовна околия – епиграфски паметници от края на XIX и от първата половина на XX век
Георги Митринов Институт за български език, Българска академия на науките Резюме Изследването е посветено на надписите на камбани от църквите в Смолянска духовна околия на Пловдивската епархия. Проучени са надписите на над 50 църковни камбани. Направена им е тематична класификация, а също класификация в диахронен план. Разгледани са графичните им особености. Представени са технически данни […]
Read More → Надписите на камбани от църквите в Смолянска духовна околия – епиграфски паметници от края на XIX и от първата половина на XX векПосоки на миграцията от най-старо време до днес; днешните български емигранти на най-отдалеченото място от нас
Катя Исса Университет по архитектура, строителство и геодезия Резюме: В текста са анализирани посоките и проблемите на миграцията от и във България през различните исторически периоди. Акцентът е поставен върху взаимопрониква-нето на различните езици. Процесите на адаптация от страна на българските емигранти по света към новата страна, на интеграция с нейното население водят до […]
Read More → Посоки на миграцията от най-старо време до днес; днешните български емигранти на най-отдалеченото място от насИстина до доказване на обратното: ренаративът и възможните му (не)употреби в журналистическите заглавия днес
Руслана Маргова Институт ГЕЙТ, СУ „Св. Климент Охридски“ Резюме Изследването тръгва от хипотезата, че ренаративът в български може да се използва в журналистически текстове, за да се съобщи нещо, което незадължително е проверено и достоверно, според изискванията на журналистическата професия. Анализираните новинарски заглавия през призмата на употребата на ренаратив показват тенденция към оттласване от тази […]
Read More → Истина до доказване на обратното: ренаративът и възможните му (не)употреби в журналистическите заглавия днесЕтимология и семантична типология: регулярност на семантичния развой при българска глаголна лексика
Красимира Фучеджиева Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките Резюме Студията е посветена на семантичния аспект на етимологичния анализ. Тя е ориентирана предимно към етимологичната лексикографска практика в „Българския етимологичен речник“ (БЕР) и е фокусирана върху разкриване на типологията на семантичните промени в рамките на едно етимологично гнездо. Прилага се системен […]
Read More → Етимология и семантична типология: регулярност на семантичния развой при българска глаголна лексикаОтношение на еквивалентност на избрани полски и български термини в съдебни актове (по наказателни дела)
Наталия Длугош Институт по славянски филологии, Университет „Адам Микевич“ в Познан Резюме. В настоящата статия се съпоставят полски и български правни термини, означаващи наименованията на съдилищата, имената на съдебните органи, помощниците, страните и другите лица, участващи в делото. Изготвянето на съпоставката даде възможност да се определят типове еквивалентни отношения между термините в двата езика в […]
Read More → Отношение на еквивалентност на избрани полски и български термини в съдебни актове (по наказателни дела)За някои основни лексикографски термини
Цветелина Георгиева Институт за български език, Българска академия на науките Резюме: Изследването е първи опит в българската лингвистика за целенасочено представяне и дефиниране на основни лексикографски термини като речникова статия, заглавка и др. с оглед на тълковен речник. То отговаря на въпроса колко заглавки има в зоната на заглавката в нетрадиционните случаи, когато „вход“ на […]
Read More → За някои основни лексикографски терминиСловообразувателната категория Агенс при съществителните, образувани с наставка -ик, в рамките на предикатно-аргументната теория
Лора Желева Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките Резюме: В студията се анализират производните съществителни имена, образувани с наставка -ик, попадащи в словообразувателната категория Агенс. Те се разглеждат в рамките на предикатно-аргументната теория, като се приема, че наставката -ик при тях изразява аргумента Агенс, а основата е изразител на предикат […]
Read More → Словообразувателната категория Агенс при съществителните, образувани с наставка -ик, в рамките на предикатно-аргументната теорияУпотреби на съм, бъда, бивам и бидох в съвременния български език
Красимира Алексова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме: В настоящата студия се изследват употреби на съм, бъда, бивам и бидох като копули или като спомагателни глаголи в различни евиденциали и залози в съвременния български език. Проучва се конкуренцията както между съм и бъда, така и между съм и бивам, бях и бидох. Освен това се […]
Read More → Употреби на съм, бъда, бивам и бидох в съвременния български езикКласът глаголи в нормативната граматика (обща характеристика с описание на категориите спрежение, лице, число, време и обособяване на глаголни флективни типове)
Руска Станчева Институт за български език, Българска академия на науките Резюме Базирайки се върху формалния подход, студията характеризира класа Глаголи в нормативната граматика. Описани са категориите спрежение, лице, число, време и са направени редица нови наблюдения за функционирането им с оглед на действащите книжовни норми. Предложени са и две нови класификации – при структурната характеристика […]
Read More → Класът глаголи в нормативната граматика (обща характеристика с описание на категориите спрежение, лице, число, време и обособяване на глаголни флективни типове)Алегоричната екзегеза (Приточное богословие) в славянския превод на посланието до Маркелин за тълкуването на псалмите
Пиринка Пенкова Проф. к.ф.н., независим изследовател, Калундборг (Дания) Резюме: Църковнославянският превод на Посланието до Маркелин за тълкуването на псалмите (Еἰς τὴν ἑρμενείαν τῶνѱαλμῶν) е напечатан в руската Библия от 1663г. Поместен е като предисловие към Псалтира, както е и в знаменития Александрийски кодекс от V век. В статията е изследвана алегоричната екзегеза (Приточное богословие) при […]
Read More → Алегоричната екзегеза (Приточное богословие) в славянския превод на посланието до Маркелин за тълкуването на псалмите