Tag: История на българския език
ЗА НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ТЕМИ В СЛОВА И ПОУЧЕНИЯ, ПРИПИСВАНИ НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Явор Милтенов Институт за български език, БАН Резюме В средновековните слова и поучения, приписвани на Климент Охридски от ръкописната или от научната традиция, се срещат определени теми и мотиви, развити по сходен начин и с идентични изразни средства. Целта на изследването е да се съберат на едно място част от най-типичните общи места, да се […]
Read More → ЗА НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ТЕМИ В СЛОВА И ПОУЧЕНИЯ, ПРИПИСВАНИ НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИЛексикално изразяване на тъгата: от омировия език до съвременния български
Биляна Михайлова, Екатерина Търпоманова, Албена Мирчева Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме Статията разглежда в съпоставителен план лексиката за изразяване на емоцията тъга в Омировата поема „Илиада“ и в един от преводите на български. Подходът ни включва съставяне на синонимни редове със значение ‘тъга’, контекстов анализ за отстраняване на многозначността на думите и откриване на […]
Read More → Лексикално изразяване на тъгата: от омировия език до съвременния българскиПрепозиционализацията като словообразувателен способ в старобългарски език
Татяна Илиева Кирило-Методиевски научен център, БАН Резюме В статията от историческо гледище с оглед нa развоя на българския език се изследва процесът на препозиционализация като частен случай на транспозицията. Проследява се формирането на един от сегментите на стб. лексика – вторичните предлози – на базата на преминаване към служебните думи на пълнозначни части на речта. […]
Read More → Препозиционализацията като словообразувателен способ в старобългарски езикЗаконът и законовите книги: два примера от преводната юридическа книжнина на славянския юг през XIV век
Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, БАН Резюме Студията се спира на следните два текста: За гражданските закони от Въведението към Синтагмата на Матей Властар и текстовата единица От законните книги за родството и за забранените бракове в така наречения Номоканон на Котелерий, или Псевдозонариния номоканон. И двата са преводни от гръцки и получават разпространение […]
Read More → Законът и законовите книги: два примера от преводната юридическа книжнина на славянския юг през XIV векПОЯСНЕНИТЕ ДУМИ В СРЕДНОРОДОПСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ С ГРЪЦКО ПИСМО (Особености и тенденции в речниковото вариране)
Георги Митринов Институт за български език, БАН Резюме Проучването на лексиката във възрожденските писмени паметници е важно за историята на българския език. В статията се разглеждат лексикални особености на среднородопски възрожденски писмени паметници. Съпоставя се лексика от чужд произход (гръцки и турски), включена в текстовете. Проучва се синонимията, появила се от употребата на думи от […]
Read More → ПОЯСНЕНИТЕ ДУМИ В СРЕДНОРОДОПСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ С ГРЪЦКО ПИСМО (Особености и тенденции в речниковото вариране)ДИАСТРАТИКА И ДИАХРОНИЯ. ПРОМЕНИ В ЛЕКСИКАТА НА СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ
Ваня Мичева Институт за български език, БАН Резюме Изследването представя лексикалните промени в два преписа на Житието на св. Мария Египетска и в два текста на Житието на св. Петка. Първият препис на Житието на св. Мария Египетска е в Бдинския сборник от ХIV в., а вторият се намира в Тихонравовия дамаскин, по тип новобългарски, […]
Read More → ДИАСТРАТИКА И ДИАХРОНИЯ. ПРОМЕНИ В ЛЕКСИКАТА НА СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИQUO VADIS, БЪЛГАРИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ПРОФ. МАХИЕЛ КИЙЛ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ. ЧАСТ II
Максим Стаменов Институт за български език, БАН Резюме Защо българистика? Всеки специалист от странство в областта можеда разкаже различна лична история по въпроса. За нас би било твърде интересно да узнаем защо даден чужденец е решил да посвети професионалния си живот на българите и България при условие че има толкова много други алтернативи за избор. […]
Read More → QUO VADIS, БЪЛГАРИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ПРОФ. МАХИЕЛ КИЙЛ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ. ЧАСТ IIБългарското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието II. Надписи на икони и плащаници
Георги Митринов Институт за български език, БАН Резюме В публикацията са разгледани надписи (кирилски и гръцки) на икони и плащаници от някогашни български църкви в Беломорието (Западна Тракия и Източна Егейска Македония). Представят се нови данни за българското църковно-историческо наследство в проучвания район. С това се поставя началото на по-системни проучвания, свързани с българската възрожденска […]
Read More → Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието II. Надписи на икони и плащанициПравописно-езиков профил на един български администратор от 1889 г. (Софийско окръжие)
Маргарет Димитрова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В статията се анализира правописът на един административен документ от 1889 г., описващ облеклото на населението в тогавашното Софийско окръжие. Десет години след Освобождението от османска власт, българските окръжни управители са получили въпросник, по който да опишат дрехите, аксесоарите и обувките на населението. Секретарят на окръжния управител […]
Read More → Правописно-езиков профил на един български администратор от 1889 г. (Софийско окръжие)