Tag: История на българския език
За значенията на глаголите облагати/обложити и техни деривати в старата славянска книжнина (към въпроса за развоя на семантичната структура на думата в историята на българския език)
Елка Мирчева Институт за български език, Българска академия на науките Резюме: Изследването разглежда историческите промени в семантиката на глаголите облагати / обложити и техните производни облогъ, обложениѥ, обложник. Използван е материал от лексикографски трудове, електронни корпуси от средновековни текстове, ръкописи. Получените данни са структурирани с оглед на настъпилите семантични изменения. Проследени са някои интересни случаи […]
Read More → За значенията на глаголите облагати/обложити и техни деривати в старата славянска книжнина (към въпроса за развоя на семантичната структура на думата в историята на българския език)Историческа антропонимия от с. Кобалища, Драмско
Георги Митринов Институт за български език, Българска академия на науките Резюме Темата за историческата антропонимия не е добре разработена в българската ономастика. Това важи за изследването на историческа антропонимия на отделни селища, райони, области, в синхронен и диахронен план. А тя е важна, особено що се касае за историческа антропонимия от райони, останали извън територията […]
Read More → Историческа антропонимия от с. Кобалища, Драмско(English) За значенията на глаголите облагати/обложити и техни деривати в старата славянска книжнина (към въпроса за развоя на семантичната структура на думата в историята на българския език)
Leider ist der Eintrag nur auf Английски (Сащ) verfügbar.
Read More → (English) За значенията на глаголите облагати/обложити и техни деривати в старата славянска книжнина (към въпроса за развоя на семантичната структура на думата в историята на българския език)Бележките на българските книжовници дамаскинари – (без)ценен източник за културната и езиковата история
Татяна Брага Институт за български език, Българска академия на науките Резюме: В студията са представени резултатите от de visu проучването върху Одеските новобългарски дамаскини. Сборниците са част от колекция ръкописи на учения славист, историк, професор по история и литература на славянските народи Виктор Григорович. Настоящата разработка цели да представи и анализира всичките приписки, бележки и […]
Read More → Бележките на българските книжовници дамаскинари – (без)ценен източник за културната и езиковата историяЗаконът и законовите книги: два примера от преводната юридическа книжнина на славянския юг през XIV век
Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, БАН Резюме Студията се спира на следните два текста: За гражданските закони от Въведението към Синтагмата на Матей Властар и текстовата единица От законните книги за родството и за забранените бракове в така наречения Номоканон на Котелерий, или Псевдозонариния номоканон. И двата са преводни от гръцки и получават разпространение […]
Read More → Законът и законовите книги: два примера от преводната юридическа книжнина на славянския юг през XIV векПОЯСНЕНИТЕ ДУМИ В СРЕДНОРОДОПСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ С ГРЪЦКО ПИСМО (Особености и тенденции в речниковото вариране)
Георги Митринов Институт за български език, БАН Резюме Проучването на лексиката във възрожденските писмени паметници е важно за историята на българския език. В статията се разглеждат лексикални особености на среднородопски възрожденски писмени паметници. Съпоставя се лексика от чужд произход (гръцки и турски), включена в текстовете. Проучва се синонимията, появила се от употребата на думи от […]
Read More → ПОЯСНЕНИТЕ ДУМИ В СРЕДНОРОДОПСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ С ГРЪЦКО ПИСМО (Особености и тенденции в речниковото вариране)Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието II. Надписи на икони и плащаници
Георги Митринов Институт за български език, БАН Резюме В публикацията са разгледани надписи (кирилски и гръцки) на икони и плащаници от някогашни български църкви в Беломорието (Западна Тракия и Източна Егейска Македония). Представят се нови данни за българското църковно-историческо наследство в проучвания район. С това се поставя началото на по-системни проучвания, свързани с българската възрожденска […]
Read More → Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието II. Надписи на икони и плащанициПравописно-езиков профил на един български администратор от 1889 г. (Софийско окръжие)
Маргарет Димитрова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В статията се анализира правописът на един административен документ от 1889 г., описващ облеклото на населението в тогавашното Софийско окръжие. Десет години след Освобождението от османска власт, българските окръжни управители са получили въпросник, по който да опишат дрехите, аксесоарите и обувките на населението. Секретарят на окръжния управител […]
Read More → Правописно-езиков профил на един български администратор от 1889 г. (Софийско окръжие)QUO VADIS, БЪЛГАРИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ПРОФ. МАХИЕЛ КИЙЛ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ. ЧАСТ II
Максим Стаменов Институт за български език, БАН Резюме Защо българистика? Всеки специалист от странство в областта можеда разкаже различна лична история по въпроса. За нас би било твърде интересно да узнаем защо даден чужденец е решил да посвети професионалния си живот на българите и България при условие че има толкова много други алтернативи за избор. […]
Read More → QUO VADIS, БЪЛГАРИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ПРОФ. МАХИЕЛ КИЙЛ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ. ЧАСТ IIДИАСТРАТИКА И ДИАХРОНИЯ. ПРОМЕНИ В ЛЕКСИКАТА НА СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ
Ваня Мичева Институт за български език, БАН Резюме Изследването представя лексикалните промени в два преписа на Житието на св. Мария Египетска и в два текста на Житието на св. Петка. Първият препис на Житието на св. Мария Египетска е в Бдинския сборник от ХIV в., а вторият се намира в Тихонравовия дамаскин, по тип новобългарски, […]
Read More → ДИАСТРАТИКА И ДИАХРОНИЯ. ПРОМЕНИ В ЛЕКСИКАТА НА СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ