Ванина Сумрова
Налага ни се понякога да изразим приблизителност на количество, брой на нещо: на предмети; на период от време – час, ден; на мерна единица – метър, лев, килограм и др. В езика ни има специални числителни имена за това, образувани от друго числително чрез наставката -ина, например: десет – десетина, петнайсет – петнайсетина, сто – стотина и под. Те означават количество, близко (по-малко или по-голямо) до назованото с произвеждащото числително име, в посочените примери – около десет, петнайсет или сто. Такива производни числителни имена обаче се образуват от твърде малко числителни.
Обикновено приблизителния количествен обхват посочваме чрез сложни числителни форми, които се състоят от последователно употребени две или повече числителни имена, например: едно-две, първа-втора (седмица), трети-четвърти (клас), пето-шесто (място), двама-трима, шест-седем-осем, 20 – 25, 20 – 30 – 40 и т. н.
Между числителните се поставя дефис (малко тире), когато числителните са написани с думи: седем-осем, сто-двеста, както и в случаи от типа ден-два, година-две, месец-два-три, при които първата дума, макар да не е числително, е със значение на числителното един.
Тире стои между числителните, ако са написани с цифри или ако формата на поне едното от числителните е съставна, а самите те са написани с думи, например: 5 – 10, 10 – 20, четиридесет – четиридесет и пет, триста и осемдесет – четиристотин, както и когато приблизителността е изразена с друга част на речта (съществително или наречие) или дори със словосъчетание, например: (във) вторник – сряда, (до) петък – събота, днес – утре, утре – вдругиден, ден – ден и нещо, минута – минута и 10 секунди. Тирето винаги се огражда с интервали.
в. „Аз-буки“, бр. 5, 9 – 15. II. 2023 г.