Светла Коева
Да обособим дадена част от изречението, означава да я подчертаем интонационно и пунктуационно. Кои са обаче обособените части и как да ги разпознаваме? Нека да сравним изреченията:
Кметът на града Ивайло Петров посрещна чуждестранните гости в галерията.
Ивайло Петров, кметът на града, посрещна чуждестранните гости в галерията.
Имаме наименование на лице (Ивайло Петров) и словосъчетание със съществително нарицателно (кметът на града), което го пояснява. Ако преместим съществителното нарицателно (заедно с неговото пояснение) след съществителното собствено, ние го отличаваме, подчертаваме, т.е. обособяваме. Една от причините да се прави това, е употребата на по-сложни словосъчетания с множество пояснения.
Обособените части винаги се отделят пунктуационно, в случая със запетаи, (по-рядко) с тирета, с тире и запетая или със скоби:
Новият ни колега Иван се справяше добре с работата.
Иван, новият ни колега, се справяше добре с работата.
Иван – новият ни колега, се справяше добре с работата.
Съществителните нарицателни, които поясняват имена на лица, могат да бъдат названия на професии (инженер, архитект); държавни, изпълнителни или академични длъжности (министър, директор, доцент); военни или религиозни чинове (лейтенант, епископ); научни степени (доктор) и др. Обичайната им позиция е пред съществителното собствено: професор Мартин Пенчев.
Можем да направим проверка дали дадена част е обособена, като променим изречението, така че съществителното нарицателно (или словосъчетанието с него) да заеме позиция пред съществителното собствено:
Автор е Мартин Пенчев, професорът по синтаксис. (с обособена част и пунктуационно отделяне)
Автор е професорът по синтаксис Мартин Пенчев. (без обособена част)
Така ще потвърдим задължителното пунктуационно отделяне на обособената част.
Има различни случаи на обособяване, но голяма част от тях са придружени със словоредни промени.
в. „Аз-буки“, бр. 47, 21 – 27.11.2024 г.