Симеон Стефанов
Целувката е израз на силна емоция, на обич и уважение към някого. В съществителното име целувка се съдържа същият корен, който се открива и в глагола целувам ‘докосвам с устните си нещо, обикновено с поемане на въздух, като израз на обич, нежност, уважение и под.’ (дефинициите са от онлайн версията на третия том на „ Речник на съвременния български книжовен език“). И двете думи са сродни с новобългарското прилагателно цял със значение ‘1. От който не е взето, отнето нещо; неначенат, ненакърнен; 2. Който не е повреден, счупен’, което възхожда към старобългарското цѣлъ ‘цял, непокътнат, невредим; всеобхватен; (преносно) здрав; (преносно) чист, невинен’ и праславянското *cělъ. Същият корен се открива и в абстрактното съществително име изцелèние ‘излекуване, изцеряване, изцерение, излечение’ (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/изцеление/). Вероятно първоначалното значение на глагола целувам пък е било ‘желая (на някого) да бъде цял, здрав, невредим’. Съвременното значение се е развило въз основа на традицията пожеланието за здраве, цялост и невредимост да се изразява чрез докосване на устните до обекта на пожеланието.
Сродно с приведените по-горе думи е и съществителното име цяр ‘1. диал. Лечебно средство; лек, лекарство; 2. (преносно) Средство за отстраняване на нещо; лек’. Производно от него е и абстрактното съществително име изцерèние ‘излекуване, изцеряване, изцеление, излечение’ (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/изцерение/).
Тези езикови факти свидетелстват за „магическата“ сила на словото, за връзката между думите и за древния ритуален характер на действията, които назоваваме с тях.
в. „Аз-буки“, бр. 24, 19 – 25.06.2025 г.