Кирил Първанов
Кажи какво мислиш по този въпрос? Кажи си мнението? Употребяваме тези изрази почти като синоними, когато искаме да разберем как нашият събеседник разбира определена ситуация. И тук изниква въпросът какво е общото и различното между думите мнение и мислене.
Нашите предци са назовавали процеса мислене с няколко глагола, като най-разпространените са мьнѣти ‘мисля, смятам, предполагам’ и мыслити ‘мисля, размишлявам; замислям нещо’. Мьнѣти и мыслити по семантика се приличат, но се различават по произход и по словообразувателна структура. Мьнѣти се родее с думи, назоваващи мисловна дейност, ум, памет, и е глагол за състояние. Тези глаголи представят субекта като пасивен участник в ситуацията или като възприемащ нещо чрез сетивата или мисълта си. Мыслити произхожда от дума, назоваваща трудност, и е причинителен глагол. Причинителните глаголи назовават действие, при което нещо или някой кара някого да върши нещо.
Мьнѣти и мыслити се различават още по съдба. Мьнѣти се е запазил само в някои народни говори и в думата мнение. Мыслити се е съхранил изцяло и е основната дума, с която българите назовават процеса мислене. И тук възниква въпросът: Защо нашите предци са назовавали мисловните процеси с глагол за състояние и с причинителен глагол?
Преди няколко години носителят на Нобелова награда Даниел Канеман изказа идеята, че в процеса мислене участва целият организъм на човека. Канеман разграничава два типа мисловни системи: Система 1 оперира бързо и автоматично и с малко усилие. Тя се основава на памет и асоциации. Система 2 се свързва с извършените с усилие умствени дейности. Може да се каже, че мьнѣти и мыслити съответстват на тези две системи. Всичко това ни показва как нашите предци са усещали, че мисленето не е само логика, то е и строго индивидуална представа за нещо.
в. „Аз-буки“, бр. 44, 6-12.11.2025 г.