Мария Тодорова
Ако сте слушали народната песен „Откога се мила моя, майно льо…“ („Иван Шишман на Софийското поле“), почти сигурно е, че в съзнанието ви се е запечатал образът на огромната мощна войска на цар Иван Шишман, постигнат чрез повторението на „кон“ и „юнак“. Неслучайно образът е толкова запомнящ се, мъдър е народният певец, знае, че като използва фразеологизми, въздейства силно.
Разглежданите изрази кон до коня и юнак до юнака дължат фразеологичното си значение на специфичната структура на словосъчетанието – У до У, в която две еднакви съществителни (У) са свързани със задължителен предлог до със значение ‘нещо в голямо количество е струпано на едно място’: човек до човек, къща до къща, дърво до дърво и др.
Друга подобна структура е от Х до Х, която наблюдаваме в изрази като: от край до край, от тъмно до тъмно, от врата до врата. Употребява се за ‘определяне на пределите на разстояние или време в пространството, като се посочват изходният и крайният пункт или момент’. В нея задължителни са предлозите от и до, а Х е едно и също съществително.
Виждаме, че фразеологизмите могат да се основават не само на специфично преобразуване на значенията на фразеологичните компоненти (както е например в шапка на тояга), а и на специфичен ред на думите и техните форми. Разгледаните изрази разчитат на повторението на съществителното в конструкцията и затова се наричат тавтологични.
в. „Аз-буки“, бр. 50-51, 18.12.2025 г.