Ванина Сумрова
Със сигурност, поне в училище, ви се налага да използвате прилагателни имена, посочващи притежание и образувани от личното и фамилното име на даден творец, на герой от художествено произведение и пр. Какъв е правописът на такива прилагателни?
Те са сложни по състав и се пишат полуслято, с дефис между двете части, всяка от които е с главна буква. Такива са прилагателните Иван-Вазова творба, Димитър-Талев роман, Димчо-Дебеляново стихотворение, Валери-Петрова поема, Елин-Пелинови разкази, Йордан-Йовков хуманизъм, Иван-Краличев подвиг, Иван-Фунева скулптура, Златю-Бояджиева картина и под.
Ако собственото име (лично или фамилно) на дадено лице, обикновено исторически или литературен герой, съдържа приложение (т.е. името е съставно), правописът е същият: Хаджи-Димитрова чета, Бачо-Киров подвиг, Чичо-Стояново стихотворение, Бай-Ганьова постъпка, Дон-Кихотови битки. Забележете, че ако приложението не се е превърнало в част от името на някого, прилагателните пак се пишат полуслято, само че с начална малка, а не главна буква: дядо-Иванова къща, леля-Минкина дъщеря, професор-Тодорова теза, министър-Петрови решения. Обърнете внимание, че се пише Отец-Паисиево послание, ако се има предвид посланието на автора на „История славянобългарска“, и отец-Паисиево послание, ако става въпрос за посланието на свещеник и под. с името Паисий.
Трябва да се запомни също, че сложните прилагателни имена, образувани с наставката –ски от съществителни собствени като разглежданите, се пишат слято и с малка буква: иванвазовски патос, елинпелиновски хумор, христоботевски сарказъм, светославминковски сюжет, йорданйовковско светоусещане, кралимарковска крачка. Наречията, образувани от такива прилагателни имена, се пишат по същия начин: слято, с малка буква – (по) йорданрадичковски, йорданйовковски, донкихотовски, байганьовски.
в. „Аз Буки“ бр. 13, 29 март – 4 април 2018 г.