Илияна Гаравалова Първото, което изниква в ума ни, когато стане дума за трудности в българския език, е книжовното правило за употреба на пълен и кратък определителен член при имената от м. р. в ед. ч. На практика обаче изборът между … Продължи
Симеон Стефанов В последно време с огромен интерес следим едно кулинарно предаване по телевизията. Предаването е поредното свидетелство, че хората обичат да поставят оценки на околните. Оценяването вероятно ги кара да се чувстват по-способни, по-умни, по-значими. Но когато оценяваме, също … Продължи
Симеон Стефанов Един приятел ме попита има ли нещо общо между думите везни и равновесие, след като везните мерят тежести, заставайки в равновесие. Ето какво беше установено.Думата везни ‘теглилка с две блюда, обикновено за мерене на малки тежести’, мн. ч. … Продължи
Ивелина Стоянова Всички знаем основното правило за членуване при съществителните нарицателни имена от мъжки род – ако изпълняват служба на подлог, приложение към подлога или са част от съставно именно сказуемо след глаголите съм, оказвам се, ставам, се членуват с … Продължи
Магдалена Абаджиева Латинската по произход дума арена все по-често се използва в българския език като синоним на футболен стадион, макар че това нейно значение не е включено в Речника на българския език.В медийното пространство откриваме следните примери: Вижте 11-те арени, … Продължи
Кристияна Симеонова От гледна точка на правописа на термини с променливо я много интересни са случаите на думи с две или повече ударения, при които е възможен дублетен изговор и съответно дублетен правопис. Това обикновено са сложни думи с главно … Продължи
Диана Благоева Съществителното опонент произхожда от латинската дума opponens, -entis ‘възразяващ, противоречащ’. Негови употреби се срещат още през XIX в. Намираме го в речниците на Ив. Богоров (1869, 1871), а също в речника на Т. Коджов (1882), където е тълкувано … Продължи
Диана Благоева Авторите на „Речник на българския език“ определят значението на заетото от немски съществително експертиза като: ‘разглеждане, изследване на нещо от експерти, от специалисти, за да му се даде оценка, заключение и др.’. С това значение съществителното участва в съчетания … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Наречието е неизменяема част на речта и най-общо казано уточнява обстоятелствата, при които се извършва глаголното действие (работих вчера), количеството предмети (малко тетрадки) или степента на проява на даден признак (много хубав). В редица случаи се образува от … Продължи
Михаела Кузмова Съществителните имена от мъжки род, които завършват на съгласна и не означават лица, имат две форми за множествено число – обикновена и бройна. Бройната форма се използва след числителните бройни имена (два, шест, деветнайсет), след числителните имена за … Продължи