Николай Паскалев Основният начин за изразяване на т.нар. двойна умалителност в български е прибавянето на два умалителни суфикса към неумалително име (напр. книга – книжка – книжчица; брат – братле – братленце). Съществуват и други средства за това, сред които … Продължи
Малина Стойчева Съществителното име от мъжки род вòин има дублетна форма – вòйн, тоест и двете форми са правилни. Воин и войн са посочени като дублети още в първия академичен „Правописен речник на съвременния българския книжовен език“ от 1983 г. … Продължи
Сия Колковска През последните три десетилетия в българския език навлезе един особен тип заемки от английски, които представляват съкращения в езика източник. Такава е например заемката джиесем, която произхожда от английската дума GSM, представляваща съкращение от съчетанието Global System for … Продължи
Татяна Брага Имената на месеците в съвременния книжовен български език са латински по произход. Те приобщават българския език към другите европейски езици, проникват чрез гръцки в най-ранната старобългарска епоха и заменят старите названия на месеците. Старобългарските имена за дванайсетте месеца … Продължи
Марияна Цибранска-Костова В „речника на улицата“ се появяват хибридни образувания от чужда дума и домашен словообразувателен елемент. Сред тях срещаме думи като саднат (от sad ‘тъжен’), маднат (от mad ‘луд’) и др. От двата примера става ясно, че се използват … Продължи
Диана Благоева В българския език съществуват наречия, които произхождат от стари падежни форми на съществителни, понякога слети с предлог: зиме, нощем, редом, гърбом, отръки. Едно от тези наречия е къщи, което е остаряла форма за дателен и местен падеж на … Продължи
Ванина Сумрова Налага ни се понякога да изразим приблизителност на количество, брой на нещо: на предмети; на период от време – час, ден; на мерна единица – метър, лев, килограм и др. В езика ни има специални числителни имена за … Продължи
Атанаска Атанасова Всички знаем, че за да бъдем успешни в общуването, трябва да подбираме думите и изразите си съобразно това, което искаме да кажем. Но понякога не успяваме да изберем най-подходящата дума поради незнание. Такъв е случаят с мога и … Продължи
Михаела Москова Според Официалния правописен речник на българския език глаголът излезна не съществува. Езиковата практика обаче сочи друго. В нея се наблюдава сравнително честа употреба на форми на глагола излезна, за това свидетелстват примери 1. и 2., извлечени от различни … Продължи