Сия Колковска
В средствата за масова информация често се натъкваме на термините бенефициент и бенефициер, които придобиват все по-голяма популярност поради актуалните си значения, свързани с предоставянето на финансови средства от органи на ЕС или от други институции. Двата термина произхождат от латинския език и са утвърдени отдавна в българската правна терминология. Те имат противоположни значения, като с бенефициент се означава лицето (юридическо или физическо), което предоставя дадено право или благо на друго лице, а с термина бенефициер – лицето (юридическо или физическо), което получава това право или благо. Впоследствие двата термина развиват нови значения, като бенефициент означава институцията, която предоставя финансови средства, а бенефициер – институцията, която ги получава.
Очевидно двата термина имат ясно разграничени значения и не би трябвало да се смесват. Много често в писмената практика обаче срещаме случаи, при които терминът бенефициент се използва вместо бенефициер, като с него се означава получателят на парични средства. Такава некоректна замяна се наблюдава в изразите: бенефициенти, получили финансова помощ; финансиране на бенефициентите по Програмата за развитие на селските райони и в съчетанието краен бенефициент. Неправилната замяна на бенефициер с бенефициент вероятно се дължи на това, че със своя завършек –ер думата бенефициер буди асоциации за лице – вършител на действието, по аналогия на названията на лица с наставка -ер в езика ни, които означават вършител с активна роля в действието. Независимо от причините за разгледаната лексикална грешка тя е недопустима и може да доведе до недоразумения в езиковата комуникация.
в. „Аз Буки“ бр. 37, 14 – 20 септември 2017 г.