Диана Благоева
Досещате ли се с какво се занимава тревовещът, за какво служи разветренникът и какво се съхранява в черпалницата? Отговора намираме в „Българско-френския речник“ на Иван Богоров, издаден във Виена през 1871 г. Както и останалите Богорови съчинения (оригинални и преводни), този речник съдържа множество образци на неуморните словотворчески усилия на автора, които многократно са ставали обект на критики и присмех от страна на съвременниците му и които предизвикват усмивки и днес.
Пословичен е стремежът на Богоров да изковава нови думи, като използва (невинаги съвсем успешно) словообразувателните възможности на езика. Бездупчност, бранилодръжник, буцотрош, вечерилник ‘човек който вечеря’, градопъд, дрипар, законополучилник, изкуственик ‘артист’, изкривокръстеване ‘лумбаго’, ръкобръзство ‘фокус’, сметкар ‘аритметик’, умогледателен, хръткоприличен, чуждохранен ‘паразитен’, пилцезнане ‘орнитология’– това са само малка част от измислените от него думи.
Повечето от Богоровите неологизми остават само като куриози в собствените му съчинения и не намират по-широко разпространение, макар че немалко от тях всъщност са доста изразителни и звучни образувания (гледалница ‘театър’, звездоглед ‘телескоп’, зеленчукар, отворилка). Въпреки старанията на Богоров ботаникът така и не успява да стане тревовещ, вентилаторът – разветренник, а бюфетът – черпалница. Същевременно обаче не бива да забравяме, че именно на този родолюбив възрожденски деец дължим това, че речниковият ни фонд е обогатен с думи като гледка, чакалня, повърхнина, прегръдка.
в. „Аз Буки“ бр. 45, 10. XI – 16.XI.2016