За родовите имена на българите

публикувано в: Лексика | 0

Анна Чолeва-Димитрова Има нещо уникално в нашата именна система, съхранено и досега. Както е известно, ние се идентифицираме с нашите лични, бащини и фамилни имена. Освен тях ние сме носители и на родови имена. Българите (в повечето случаи) знаят към кой … Продължи

Детски педиатър

Диана Благоева В сайта на една от най-гледаните телевизии у нас националната болница за деца е наречена „Национална детска педиатрия“. В онлайн консултацията на НЗОК пък присъства рубрика „Задължения на детския педиатър“. Изразите „детска педиатрия“, „детски педиатър“, често срещани и в … Продължи

Преведох пари или приведох пари?

публикувано в: Лексика, Пароними | 0

Сия Колковска Глаголите от несвършен вид превеждам и привеждам (със съответни глаголи от свършен вид преведа и приведа) се отнасят към паронимите – думи от една и съща част на речта, които са много близки по форма, но имат съвсем различно значение. Пароними са също така и … Продължи

За произхода на думата спа

публикувано в: Лексика | 0

Сия Колковска Думата спа се установи трайно в езика ни през последните две десетилетия. Тя означава ‘оздравителни и релаксиращи процедури, свързани главно с използването на минерална вода’. Постепенно думата разширява значението си, като с нея започва да се означава и място, където … Продължи

Защо индийска нишка, а не индианска нишка

Михаела Кузмова В статията за прилагателното индийски „Речник на българския език“ представя израза индийска нишка със значение ‘колона от хора, които се движат един след друг, както са се придвижвали индианците’. С това значение обаче се използва понякога и индианска нишка, а според някои справочници … Продължи

Дали платът е ефективен?

Диана Благоева Наскоро в телевизионно предаване една от събеседничките, коментирайки сценичен костюм от стара театрална постановка, обърна внимание на това, че той е изработен от ефективен плат. Употребата на прилагателното ефективен тук е показателен пример за лексикална грешка, която е резултат от смесване … Продължи

За което

Цветелина Георгиева През последните няколко десетилетия в българския език се наблюдават случаи, в които съчетанието „за което“ се употребява с необичаен словоред. В тях „за което“ заема позиция не пред, а след думи като благодаря, благодарности, мерси, поклон, поздравления, аплодисменти, почитания, съжалявам, радвам се, извинявай, прощавай и др., например: Даде ми ценен … Продължи

За сродните думи на сутрин

Ванина Сумрова Думата сутрин е съществително име (тази юнска сутрин; сутрините са хладни), което се използва и като наречие (сутрин ставам рано). Остарялата дума сутрен е запазена в производното съществително сутренник (‘лек вятър, който духа сутрин’), което присъства в Яворовия стих: А сутренник полъхва леко / и … Продължи

Реципиент, носител, лауреат

публикувано в: Лексика | 0

Михаела Кузмова Неотдавна в радиопредаване за класическа музика водещата, представяйки талантлив млад пианист, спомена, че той е „реципиент на престижната музикална награда „Гилмор“. Макар и рядко, сходни употреби на думата реципиент се срещат и в някои интернет сайтове, напр. Вчера с виртуално … Продължи

Преспивам бебе на ръце

Ивелина Стоянова Във форумите за отглеждане на деца може да се види следният въпрос: До каква възраст преспивате бебето на ръце? Има ли проблем в това изречение? Тук е станало объркване между два глагола – преспивам и приспивам, които имат различно значение. Глаголът преспивам означава … Продължи

1 2 3 4 25