Мария Китанова В български език, както и в другите славянски езици, са съществували три смекчавания (наричат се палатализации), които променят съгласните к, г, х. Те са протекли на три етапа и са изчезнали с времето. Промяната на съгласните к, г, … Продължи
Сия Колковска Навярно мнозина са забелязали интензивната поява в писмена реч на непривични за езика ни образувания с първа съставка е- от типа: е-здравеопазване, е-документ, е-вестник. Първоначално тези образувания проникват в българския като заемки от английски, където моделът е много … Продължи
Мария Тодорова Популярното правило, че предлозите в и с се удвояват писмено само пред думи, чийто изговор започва със звуковете [ф], [в], [с], [з], допуска изключения: 1) в поезията; и 2) при подчертаване значението на използвания предлог чрез поставяне на … Продължи
Марияна Витанова В последно време в социалните мрежи се наблюдава явление, което буди тревога не само сред езиковедите, но и сред тази част от обществото, която милее за българския език и неговата правилна употреба. Части от думите – представки, наставки, … Продължи
Мария Китанова В старобългарския език съществува звук, наречен малка носовка, който се отбелязва графично с Ѧ и звучи като носово [е]. Малката носовка се произнася като [е] в съвременния български книжовен език. По тази причина е неприемлива употребата на думите … Продължи
Мария Тодорова Замисляли ли сте се, че и текстовете си имат фасон? Впечатлението, което създава даден текст, зависи както от вида на буквите, междубуквията, междуредията и полетата, така и от спазването на правилата за графично оформление. Интервалите (шпации) например отделят … Продължи
Ваня Мичева В българското публично пространство продължава да се пише: не случайно и не веднъж, въпреки че правилно е слятото писане. Откриваме песента на Милица със заглавие: „Не случайно“; заглавие на разказ от Михаил Фатахов: „Хората се срещат не случайно“; … Продължи
Жанета Златева Често възниква колебание с пълен или с кратък член да бъдат членувани някои собствени имена на институции, празници, географски обекти, чиято основна форма е нечленувана, но обикновено се употребяват членувани. Такива са например: Белият дом, Лувърът, Колизеумът, Денят … Продължи
Ваня Мичева Всеки българин знае, че Апостолът на свободата Васил Левски е получил своето прозвище като участник в Първата българска легия през 1862 г. Прочут е неговият „левски скок“, достоен само за лъва. Възможно е в началото да е бил … Продължи
Марияна Витанова В състава на някои от чуждите имена са включени служебни думи или членни форми, присъщи на съответния език. При немските имена се среща съставката фон, която се изписва с малка буква, когато не е първа съставна част на … Продължи