Диана Благоева
В сайта на една от най-гледаните телевизии у нас националната болница за деца е наречена „Национална детска педиатрия“. В онлайн консултацията на НЗОК пък присъства рубрика „Задължения на детския педиатър“.
Изразите „детска педиатрия“, „детски педиатър“, често срещани и в разговорната реч, са тавтологични и не трябва да се употребяват.
Определението „детски“ тук е ненужно, защото повтаря съдържащ се в значението на думите педиатрия и педиатър компонент, свързан с тяхната етимология.
В съществителното педиатър елементът педи– (също като пед– в думите педагог, педагогика) възхожда към форма на старогръцката дума със значение ‘дете’.
Според многотомния „Речник на българския език“ синоним на думата педиатър е названието „детски лекар“. Следователно, употребявайки израза „детски педиатър“, на практика казваме „детски детски лекар“.
В Речника съществителното педиатрия има две значения: ‘наука за болестите на детския организъм’ и ‘лечебно заведение или отделение, където се лекуват деца’. Педиатричните грижи винаги са насочени към деца (не съществува педиатрия за възрастни), затова в съчетанието „детска педиатрия“ също има неуместно повторение.
Тези примери далеч не са единствените случаи на тавтология в речта.
Някои тавтологични изрази се срещат толкова често, че вече са се превърнали в клишета, които употребяваме механично, без да си даваме сметка, че са лишени от смисъл. Например „потенциална възможност“ означава всъщност „възможна възможност“, „реална действителност“ – „действителна действителност“, а „екстремни крайности“ – „крайни крайности“.
За да избегнем подобни неправилни употреби, трябва да познаваме добре значенията на думите, с които си служим.
в. „Аз-буки“, бр. 46, 14 – 20.11.2024 г.