Магдалена Абаджиева
Епидемията от коронавирус, появила се в България в началото на месец март 2020 г., усили честотата на употреба на определени думи и словосъчетания в българския език. Само за няколко дни след установяването на вируса на територията на нашата страна в активния речник на повечето българи влязоха думите маска, дистанция и дезинфектант. Съществителното име маска започна да се употребява основно със своето седмо според Речника на българския език значение, което е ‘предпазна или изолираща превръзка, покритие на лицето’. Ето как определени обществени условия могат да пренаредят йерархията на лексикалните значения на многозначни думи. Отново във връзка с епидемията се заговори активно за нова нормалност. Това словосъчетание не е ново за българския език, навлиза чрез превода на романа „Луната е наставница сурова“ от Робърт Хайнлайн през 1995 г., но не е известно на широката аудитория. Затова според мен нова нормалност трябва да се приеме като неологизъм, възникнал в условията на епидемията от коронавирус и означаващ ‘съвкупност от правила за поведение, които се превръщат в свойствени за хората по време на епидемия и се установяват като общоприети’.
Необходимостта от въвеждането на дистанционно обучение в условията на карантина доведе до използването на нови компютърни приложения, даващи възможност за провеждането на онлайн уроци. Така се засили употребата на неологизма мютвам (от англ. mute – ‘заглушавам’), който преди това се среща само в компютърни форуми. Сега всяко дете в училище знае, че ако иска да спре звука на свой съученик, участващ заедно с него във виртуалната класна стая, трябва да го „мютне“. Добре е обаче да обясним на децата, че за да общуват пълноценно извън тесния кръг на своите съученици, трябва да употребяват утвърдените в българския език думи.
в. „Аз-буки“, бр. 45, 5 – 11. XI. 2020 г.