Ванина Сумрова
Освен познатите и употребявани мъжколични числителни бройни като двама, трима, четирима, петима, шестима в езика ни има и други подобни форми, днес вече остарели и диалектни, фиксирани в литературата и фолклора: двамина, тримина, четирмина (и съвсем рядкото четиримина), петмина, шестмина, седмина, осмина, деветмина, десетмина, отразени в граматики и в „Речника на българския език“. В лексикографските архиви се срещат и отделни примери със сложни числителни: единайсетмина, дванайсетмина, петнайсетмина, двадесетмина и двайсетмина, четиридесетмина и четирийсетмина, петдесетмина, шестдесетмина, седемдесетмина. Използвало се е и числителното стомина, както и сложните числителни, образувани от него: двестамина, тристамина (От стомина ратоборци [борци, воини] деведесет и шест с кръвта си напоиха черната земя; – Ой ви вазе, тристамина, / тристамина, триста души, / що стоите, що гледате?). Откриваме пример дори и за съставно числително име от разглеждания тип: Цар Салтан видял – наредени стройно – тридесетмината и трима млади исполини със златни секири в ръце. От посочените форми двамина, седмина и осмина се използват и в съвременни текстове.
Други такива архаични форми са двоѝца, троѝца, четворѝца. В посочените архиви има примери и за петорица, шесторица, седморица, осморица, десеторица (Пяторица от дружината поискаха да ся отделят … шесторица падат мъртви, а едвам двоица можали да се отърват живи).
Тези форми, както и съвременните, назовават съответния брой лица – мъже или група, в която има поне един мъж.
в. „Аз-буки“, бр. 11, 20 – 26.03.2025 г.