Мая Влахова-Ангелова
В езиковедската литература чрез термина епоним се означават съществителни нарицателни, които по своя произход са всъщност собствени имена.
Някои подобни думи в съвременния български език са достигнали до нас от дълбока древност, често чрез посредничеството на други езици. Сред най-известните нарицателни от този вид са:
академия ‘висше учебно заведение’, свързано с името на древногръцкия герой Академ, тъй като на мястото, на което той е бил погребан, по-късно Платон основава своето училище, наречено академия;
мавзолей ‘голямa сграда, надгробен паметник’, произлизащо от името на Мавзол, владетел на Кария, за когото е била издигната подобна сграда;
паника ‘голяма тревога’ – по името на старогръцкия бог Пан, който с вида си предизвиквал подобно душевно състояние;
ментор ‘наставник, възпитател’ от личното име Ментор – наставникът на Одисеевия син Телемах.
Освен тези, наследени от античната култура нарицателни, в българския език се откриват и други примери, произлизащи от български собствени имена, например байганьовщина ‘простащина’ – по името на известния литературен герой.
В по-ново време редица търговски марки също се превръщат в нарицателни: ксерокс, джип, памперс.
Освен изброените дотук видове собствени имена някои топоними също стават основа за появата на нарицателни. Най-известните подобни примери са:
голго̀та ‘лобно място, място на мъки и гибел’ – по името на височина над Ерусалим, където според Евангелието е бил разпънат Исус Христос;
марато̀н ‘бягане на 42,195 км’ – от селищното име Маратон, където се е състояла битката в древността.
Думата джендѐм ‘пъкъл, ад’ е навлязла в нашия език през турски и се явява вариант на друго нарицателно със същото значение геѐна, заето през гръцки. И двете думи се извеждат от един и същи библейски топоним с еврейски произход – Геена, място край Йерусалим, където се извършвали човешки жертвоприношения.
в. „Аз-буки“, бр. 21, 23-29.05.2024 г.