Малина Стойчева
Съществителното име от мъжки род вòин има дублетна форма – вòйн, тоест и двете форми са правилни. Воин и войн са посочени като дублети още в първия академичен „Правописен речник на съвременния българския книжовен език“ от 1983 г. В него те са указани като равностойни дублети, тоест без препоръка за употребата на единия или на другия дублет. В „Официалния правописен речник на българския език“ от 2012 г. дублетността се запазва, но единият вариант – воин, е отбелязан като препоръчителен. Тук са посочени и формите за множествено число на двете думи: воин – вòини, и в отделна заглавка – малко по-надолу в азбучния ред: войн – вòйни. Формата вòйни (от войн) съвпада графично с формата за множествено число на съществителното от женски род война – войнù, тоест двете форми са омонимни. В устната реч двете форми – вòйни и войнù, се разграничават лесно, тъй като са с различно ударение. В писмен текст разграничението се постига чрез контекста. Ето няколко примера с употреба на формите вòйни и войнù, където личи разликата в значението:
Внезапният ѝ вик накара бягащите войни да спрат.
Шестимата храбри войни никога вече нямаше да се присъединят към тях.
Хората не искат да водят войни.
Дори и при мравките съществуват войни и робство.
В много редки случаи, ако изречението не е достатъчно за разрешаване на многозначността, смисловото разграничение се извършва в рамките на текста.
Правописна дублетност има и при производните думи воински и войнски и воинство и войнство.
Наблюденията показват, че и двата варианта – воин и войн, имат достатъчно много употреби, което е основание тяхната дублетност да се поддържа в правописните речници. А смисловото разграничение на отделни омонимни форми се постига чрез контекста.
брой 11, 16 – 22. III. 2023 г.