Калина Мичева-Пейчева
Фразеологизмите и паремиите са част от българското словно богатство, а музиката и музикалните инструменти заемат особено място в тях.
В българския език съществуват немалко паремии, които представят връзката на гайдата и нейните производни думи с празничната обредност, и най-вече със сватбата: Без гайда веселия – гола неволя; Сватба без гайда – същи помен; Сватба без гайда и мъртвец без тъжачка не бива; Обичала Мара хорото и отишла подир гайдаря. Гайдата е важен елемент от ритуала и присъства във фразеологизми със значение ‘който не забелязва най-същественото’, срв.: Бил на хорото, гайда не видял; На хорото играл, гайда не видял. Възприемането на гайдата като предмет, чието закупуване човек може да си позволи едва след като задоволи насъщните си нужди, се открива в мъдрости, създадени на основата на противопоставянето: Цървули няма, гайда иска; Гащи няма, гайда иска; Риза няма, гайда иска. Те се употребяват, за да се характеризира някой, който има нереални желания, който иска нещо ненужно, при положение че му липсва най-необходимото.
Архетипната представа, че големите, издутите предмети са символ на богатство (за разлика от малките, тънките, които са знак за липса на материални средства), се открива в: Гайдата ми е надута ‘преуспял съм’; Спихнах се като гайда ‘осиромашах, изгубих си богатството’.
В народната музикална култура гайдата е инструмент, чиято музика въздейства силно върху хората. Тя може да ги омае, да ги поведе в буен танц или да породи песен. Ето защо са създадени и фразеологизми, чието значение се отнася до следването на нечии заповеди и желания, сякаш се следва мелодията на гайдата: Вървя (играя, тръгвам) по гайдата (на някого); Уйдисвам по гайдата (на някого).
в. „Аз-буки“, бр. 31, 1 – 7 август 2019 г.