Ивелина Стоянова
Ето един популярен пример, който демонстрира важната роля на запетаята: „Хайде да ядем деца!“. Така написано, изречението има напълно различен смисъл от: „Хайде да ядем, деца!“.
Обръщенията се отделят със запетаи от останалата част от изречението („Официален правописен речник на българския език“, изд. „Просвета“, 2012). Обръщението може да бъде в началото на изречението: Деца, тръгваме на път!, в средата: Хайде, мамо, да тръгваме!, както и в края: Тръгваме към София, тате. Когато след обръщението има частица, запетаята е след частицата: Мамо бе, идваш ли? Когато частицата е преди обръщението, запетаята е след нея: Идваш ли бе, мамо?
Трябва също да се запомни, че запетаята отделя цялото обръщение в случаите, когато то не е една дума, а словосъчетание: Здравей, мило мое момиче! или Колко си умен, на мама момчето! Мястото на запетаята може да има и смислоразличителна функция: Стой да те облека хубаво, момиченце! (обличането да е хубаво, добре) и Стой да те облека, хубаво момиченце! (момиченцето е хубаво).
в. „Аз-буки“ бр. 44, 1 – 7 ноември 2018 г.