Красимира Фучеджиева
В съвременния български език думата канела има две значения. По-популярното от тях е ʻкора от тропическо дърво с кафявочервеникав цвят и специфичен мирис, която се използва като подправкаʼ. Второто значение на думата канела също е свързано с кухнята и бита. По-разпространена с умалителната си форма канелка, думата означава ʻчеп на бъчва или каца с каналче за източване на течността, което се отваря и затваряʼ.
Любопитно е да се отбележи, че двете думи не само си приличат по звуков състав, но имат и общ произход. Названието на подправката канела в българския език е заемка. То е проникнало чрез гръцки език, където думата κανέλλα пък е заемка от италиански. Италианското canella е умалителна форма на думата canna, която означава ʻтръстика; тръба, цевʼ. Подправката е наречена така заради формата, под която се разпространява на пазара – тя представлява тънко лико от кората на тропическото дърво, което се суши и се навива на малки рулца и наподобява кухите стъбла на тръстика. Именно тази прилика стои в основата на названието.
Същият е произходът и на думата канелка – нейният първообраз отново се открива в италианското canella. И тя е проникнала в българския език чрез гръцки, но с другото си значение – ʻкранче (на чешма); тръбичка, чучурчеʼ. От български думата е заета в румънски език, където думата canélă има същото значение.
Историята на думи като канела и канелка показва как една и съща дума може да развие съвсем различни значения, а при заемането ѝ в други езици връзката между тези значения да стане непрозрачна.
в. „Аз-буки“, бр. 19, 8 май – 13 май 2020 г.