Цветелина Георгиева
В българския език съществуват различни съставни терминологични названия на болести по модела болестта на…, като на мястото на многоточието стои името на откривателя на болестта (а не на болния). Така например немският психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер (1864 – 1915 г.) е идентифицирал за първи път случай на особена деменция, която по-късно става известна като болестта на Алцхаймер. Д-р Бърил Крон пръв описва през 1932 г. (заедно със своите колеги д-р Леон Гинзбург и д-р Гордън Опенхаймер) едно хронично възпалително заболяване на червата, което е наречено впоследствие болестта на Крон.
Тъй като в тези и подобни терминологични названия (срв. още синдром на Даун) второто съществително назовава откривателя на болестта, правилно е това съществително да се изписва с главна буква, тъй като е с функция на собствено име. Конструкцията изразява притежателност, тъй като включва предлог на.
За разлика от тези наименования на болести в писмената практика се наблюдава колебание относно начина на представяне на свободни (и нетерминологични) съчетания от типа болестта алцхаймер/болестта Алцхаймер, болни от алцхаймер/болни от Алцхаймер и др.
Трябва да се отбележи, че при последните името на откривателя на съответната болест е претърпяло смислова трансформация. От собствено име, с което се назовава конкретно лице, то е станало нарицателно име, с което се назовава самата болест, открита (описана) от това лице, т.е. болестта на Алхаймер > алцхаймер, болестта на Крон > крон и др. Ето защо това название на съответната болест трябва да се пише с малка буква. Правилното изписване на свободните съчетания е: болестта алцхаймер, болни от алцхаймер, лечение на хора с алцхаймер.
в. „АзБуки“ бр. 2, 12 – 18 януари 2017 г.