Калина Мичева-Пейчева
В българския език съществуват поредица емоционални названия на лоши хора, които са обидни, защото оприличават човека на различни страшни същества или опасни животни. Така хитрите и лукавите често се наричат дявол и дяволица. А другото име на основния противник на Бога в християнството сатана означава ‘злобен, коварен човек’. Още няколко имена на нечисти сили от традиционната култура могат да се отнасят за хора. В такива случаи въз основа на някакъв общ признак названията се пренасят върху други обекти. Тоест става дума за метафорични названия. Такива са: вампир – ‘много зъл човек’, вампирица – ‘грозна и зла жена’, самовилник – ‘лош човек’, самовила – ‘зла и грозна жена’; ‘жена, която пакости’, чума – ‘зла и проклета жена’, чумник – ‘лош човек’.
Ясни по значение и с безспорно отрицателно отношение към назоваваните хора, тези съществителни са често употребявани както в разговорната реч, така и в художествената литература. Те отговарят на основни представи в народната българска култура. Към тях трябва да прибавим и метафоричните употреби на названия на хищни или вредни животни, които българите възприемат като нечисти, поради което ги съотнасят със злите люде. Лошият нрав на вълка личи във: вълк – ‘лош, жесток човек’, вълк в овча кожа – ‘лицемер, подлец’. Непослушанието на козата мотивира употребите: коза – ‘вироглава жена’, дива коза – ‘опърничава, буйна жена’. Познатото на всички коварство на отровните змии и гадини е в основата на: гадове – ‘мръсни, лоши хора’, змия – ‘лоша жена’, пепелянка –‘зъл и коварен човек’, усойница – ‘зла жена’. Други типични качества на някои земноводни и влечуги могат да бъдат открити в метафорите: жаба – ‘мръсна жена’, червей – ‘дребен, нищожен човек’. Осмислянето на мухата като мързеливо и глупаво насекомо личи в: мухар – ‘мързелив човек’, мухла – ‘мързелана’; ‘глупава, некадърна жена’, мухльо – ‘глупав, некадърен мъж’. А с имената на някои птици се назовават хора със съответните недостатъци: сврака – ‘човек с остър език’, бухал – ‘лош човек’, кукумявка – ‘зла и грозна жена’, кукумявче – ‘дребен, грозен и лош човек’.
Познаването на този тип метафорични названия ни позволява не само да ги разбираме, когато ги чуем или прочетем, но и да ги използваме в подходящ контекст. Всички те се коренят в традиционните български легенди и вярвания.
Ясни по значение и с безспорно отрицателно отношение към назоваваните хора, тези съществителни са често употребявани както в разговорната реч, така и в художествената литература. Те отговарят на основни представи в народната българска култура. Към тях трябва да прибавим и метафоричните употреби на названия на хищни или вредни животни, които българите възприемат като нечисти, поради което ги съотнасят със злите люде. Лошият нрав на вълка личи във: вълк – ‘лош, жесток човек’, вълк в овча кожа – ‘лицемер, подлец’. Непослушанието на козата мотивира употребите: коза – ‘вироглава жена’, дива коза – ‘опърничава, буйна жена’. Познатото на всички коварство на отровните змии и гадини е в основата на: гадове – ‘мръсни, лоши хора’, змия – ‘лоша жена’, пепелянка –‘зъл и коварен човек’, усойница – ‘зла жена’. Други типични качества на някои земноводни и влечуги могат да бъдат открити в метафорите: жаба – ‘мръсна жена’, червей – ‘дребен, нищожен човек’. Осмислянето на мухата като мързеливо и глупаво насекомо личи в: мухар – ‘мързелив човек’, мухла – ‘мързелана’; ‘глупава, некадърна жена’, мухльо – ‘глупав, некадърен мъж’. А с имената на някои птици се назовават хора със съответните недостатъци: сврака – ‘човек с остър език’, бухал – ‘лош човек’, кукумявка – ‘зла и грозна жена’, кукумявче – ‘дребен, грозен и лош човек’.
Познаването на този тип метафорични названия ни позволява не само да ги разбираме, когато ги чуем или прочетем, но и да ги използваме в подходящ контекст. Всички те се коренят в традиционните български легенди и вярвания.
в. „Аз Буки“ бр. 30, 28.VII – 3.VIII.2016