Ваня Мичева
Съвременната дума съпруг ‘мъж по отношение на жена в общ брак, семейство’ произхожда от старобългарската съпрѫгъ, която се среща в евангелските текстове със значение ‘впряг, двойка впрегнати домашни животни’. А в един преславски надпис е запазено днешното значение. Макар че от този период са останали малко данни за думата, за нейното разпространение можем да съдим по наличието ѝ в руските преписи на старобългарските съчинения.
В тях се откриват наследниците на старобългарските съпрѫжьство и съпрѧжение с три значения: ‘впрягане’, ‘свързване’ и ‘съчетаване в брак’. Както и на глагола съпрѧгнѫти: ‘да впрегна’, ‘да съединя’, ‘да встъпя в брак’. Именно от църковнославянските печатни книги се връща в българския език изгубената през вековете дума съпруг, вече с руско звучене (съпрѫгъ > съпръг в български, сопруг в руски).
Думата съпрѫгъ първоначално има само конкретно значение ‘впряг’, което етимолозите извеждат от праславянски корен. От него се развива по-широкото ‘съединен’, а оттам въз основа на общност в номинационния признак се появява и преносното ‘човек, свързан с някого’. В ед.ч. съпрѫгъ се отнася само до мъжа в семейството, а в мн.ч. съпрѫзи назовава и двамата участници в общия съюз. Названията мъж и жена от старобългарския период до днес са по-чести, но те отразяват само половата принадлежност на двамата семейни. А лексемата съпрѫзи ги оприличава на двойка впрегнати животни, които теглят общ товар или орат обща бразда. Тази метафора за общото дело и общия път на съпрузите всъщност е вечна и затова да бъдеш съпруг, в по-широк смисъл днес означава да гледаш напред заедно с някого.
в. „Аз-буки“, бр. 22, 28 май – 3 юни 2020 г.