Ваня Мичева
Собственото име Калина е благозвучно, често срещано българско женско име, което и днес е в първите десет за новородени момичета. Но какво означава то, с какви качества искаме да надарим детето си, като го кръстим с това име? Лексемата калина е многозначна. Най-често тя назовава ‘дърво с едри, кичести червени плодове’, а в диалектите се използва за назоваване на дървото нар, храста глог и цветята божур и съсънка. Умалителното калинка означава също ‘бреза’ и ‘див мак’. Червеният цвят на плодовете на калината вероятно е семантичният признак, въз основа на който с калина и калинка се нарича и малкото насекомо с червени крилца с черни точки.
В българския език съществува и отделна дума калина – название на по-малка неомъжена зълва, на зълва изобщо или на жена, роднина на младоженеца. Това значение се появява в резултат от ритуала в народната култура булката да нарича роднините на мъжа си с красиви имена на плодни дървета – като малина, ябълка, дунка (от дюля) – за да се приобщи към тях, за да я приемат като своя в семейството. Този роднински термин се среща във всички славянски езици и е с праславянски произход. Някои учени предполагат, че е прабългарски.
Да не забравяме и литературния образ на калината в баладата „Неразделни“ от Пенчо Славейков. В творбата се разказва за момък и девойка, които се обичат толкова много, че избират смъртта пред живота без любимия и се превръщат в две дървета – явор и калина, прегърнати навеки. В този текст калината е символ на любовта, за която „и смъртта не е раздяла“.
Когато кръстим детето си Калина, ние му пожелаваме да бъде здраво и силно като дърво, нежно и красиво като цвете, обичано като член на семейството и вярно на любовта си.
в. „Аз-буки“, бр. 44, 29. X. – 4. XI. 2020 г.