Симеон Стефанов
През миналата година се наслушахме на политически програми и обещания. Политиците обичат да обещават и да се хвалят. Затова и често чувахме от тях: „Правителството ще вземе най-оптимàлното решение в така създалата се ситуация“, „Ще изберем най-оптимàлния вариант“, „Въведохме най- оптимàлните мерки срещу разпространението на заразната болест“… Не знаем какво говорят подобни фрази на останалите избиратели, но за нас, езиковедите, те са знак, че някои политици не умеят да си служат с езика и често използват думи и изрази по неподходящ начин.
Прилагателното име оптимàлен ‘най-благоприятен, най-добър; който най-много съответства на желаните условия’ навлиза в българския език чрез руското оптимальный, немското optimal, френското optimal от латинското optimus (-a, –um) ‘най-добър’ (Речник на чуждите думи в българския език 1982, 598) и е превъзходна степен на латинското прилагателно име bonus (-a, –um) ‘добър’, melior ‘по-добър’. Следователно оптимàлен не трябва да бъде повторно степенувано. А споменатите в началото политически обещания би трябвало да гласят: „Правителството ще вземе най-доброто решение в така създалата се ситуация | Правителството ще вземе оптимàлното решение в така създалата се ситуация“, „Ще изберем най-добрия вариант | Ще изберем оптимàлния вариант“, „Въведохме най-добрите мерки срещу разпространението на заразната болест | Въведохме оптимàлните мерки срещу разпространението на заразната болест“.
Подобни неуместни употреби ни показват колко е важно да използваме думи и изрази, които разбираме, за да бъдат убедителни посланията ни, да достигнат до хората и те да направят оптималния избор за себе си.
в. „Аз-буки“, бр. 14, 7 – 13. IV. 2022 г.